За Антоновден - българските традиции

Денят се чества за предпазване от болести. Жените спазват забраната да не работят в деня на празника, не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не "разсърдят" чумата и шарката. Приготвят се обредни содени питки, намазани с мед или петмез, които се раздават на съседите за здраве. В Разградско оставят една пита и на тавана - за "белята", за "лелята", т.е за чумата.

Според народното вярване двамата братя близнаци Антон и Атанас са ковачи и те първи изобретяват ковашките клещи. Затова и двата празника - Антоновден и Атанасовден се честват от ковачите, ножарите и железарите.

Църковен празник: почита се паметта на преподобний Антоний Велики. В житието му е написано, че прекарва 20 години при пълно усамотение в постройка в пустинята. През това време при него идват болни и страдащи хора, с които беседват в в продължение на часове. На 104 години побеждава привържениците на арианското учение в открит деспут. Успехът му е наречен тържество на християнството. Умира на следващата година. Мощите му са пренесени във Виена.